Предимството на Гнева (и други неприятни емоции)

Изгубена кауза е да се преструваме на щастливи, когато не сме, и определено вредим на себе си, стараейки се да си даваме вид на „истински“ щастливи, от една страна, защото това ни изправя пред невъзможни очаквания, и от друга, защото фалшивите ни усмивки и нетърпението да сграбчим удоволствието ни лишава от предимствата на „отрицателните“ емоции.

Обикновено дълбоките, понякога болезнени, но важни страни на живота излизат на преден план, когато сме повалени на земята. Нищо чудно, че великите писатели – от пионерите на гръцката трагедия до поетите на романтизма и големите руски новелисти на 19-ти век – достигат до поучителни и значими открития, именно когато се докосват до сенчестата страна на човешката емоционална природа. Нали старият ни познайник Джон Милтън възкликва в Il Penseroso: „Ти, божествена меланхолия.“

Нашите най-дълбоки и нерафинирани чувства са онези послания, които ни отвеждат до истинската ни същност и могат да породят прозрения, свързани с важни сфери от живота ни. Разбрах го, когато при мен дойде клиент заради „проблем с гнева“. Работихме заедно, като анализирахме чувствата му и търсехме причината за тях. Накрая той осъзна, че няма проблем с гнева, а по-скоро има съпруга с невъзможно високи изисквания. След като започна да приема и разбира трудните си емоции, вместо да ги потиска и коригира, бракът му взе да се подобрява, но не защото се държеше като мъж под чехъл, а защото се бе научил да поставя граници на допустимото поведение.

Но гневът (или яростта) не е единственият от Седемте смъртни гряха, който се слави с пословично лошо име – такава е и завистта. Истината е, че завистта може да бъде мощен мотивиращ фактор – по-силен дори от възхищението, – който ни тласка към самоусъвършенстване.

Едно проучване показва, че учениците, които проявяват благородна завист към чуждите успехи, имат по-силна мотивация от децата, които изразяват уважение. Завистливите участници в изследването подобряват работата си в училище и дават по-високи резултати на някои устни упражнения.

Останалите „отрицателни“ емоции са полезни по други причини. Притеснението и вината играят важна социална роля в укрепване на разбирателството и засилване на съвместната работа. Тъгата е знак, че нещо не е наред с нас – обикновено това е усещането, че има по-добър начин, по който бихме могли да се изявим и дадем своя принос. От друга страна, външният израз на тъгата е сигнал за другите, че се нуждаем от помощ. Като скриваме тъгата си под маската на престорена веселост, сами се лишаваме от възможността да получим насока и подкрепа.

Подходът с гнева е да присъстваш тук и сега и да приемаш с любопитство и разбиране всичките си емоции.

Източник: Из “Емоционална пластичност”, автор д-р Сюзън Дейвид