Опознай себе си: как да определиш кои са твоите лични ценности?

Думата „ценности“ може да съдържа назидателно, църковнонравоучително значение, което понякога звучи непривлекателно. Създава усещането за наложено ограничение, наказание и, дори по-лошо, за осъждане. Постоянно слушаме да се говори за „правилните“ ценности (или пък за грешните), но какво означава това всъщност? И кой определя кои ценности притежават стойност?

Първо, не мисля, че лишените от гъвкавост понятия за правилно или грешно ни помагат особено много. Да не говорим, че нямат място като говорим за емоционалната пластичност! Всъщност аз възприемам ценностите не като правила, на които трябва да се подчиняваме, а като способност за целенасочени действия, която можем да приложим в много сфери от живота си.

Не съществуват универсални ценности

Tова, което е „правилно“ за един, може да не върши работа на друг. Но дефинирайки какво е важно за теб – все едно дали става дума за успех в кариерата, творчески планове, интимна връзка, честност, алтруизъм (списъкът е безкраен), – откриваш безценен източник на приемственост.

Ценностите служат като психологическа опора, която ни помага да запазим равновесие. Не е нужно дори да се ограничаваш до едно-единствено нещо. Един мой колега сравнява ценностите с многобройните „фасети на диаманта“. „Понякога – казва той – ще обърнеш към себе си един фасет, а друг ще се скрие от погледа ти, но пак ще е там, част от цялото и видим през призмата на диаманта.“

Ето още няколко характерни особености на ценностите:

· Избират се свободно и не се налагат отвън.

· Не са цели; тоест, не са фиксирани и търпят развитие.

· Дават насока, без да вменяват ограничения.

· Активни са, не са статични.

· Позволяват да се доближиш до начина, по който искаш да изживееш живота си.

· Освобождават от склонността да се сравняваш с другите.

Укрепват умението за себеприемане

А то е от ключово значение за умственото здраве. Преди всичко, ценностите са нещо, което можем да използваме. Те ни помагат да изберем правилната посока, движейки се по неведомите пътища на съдбата, независимо накъде ни води животът. Когато пише биографията си Яж, моли се и обичай, Елизабет Гилбърт неведнъж изпитва моменти на съмнение както в себе си, така и по отношение на книгата и на самото писателско начинание.

„В главата ми непрекъснато кънтеше като мантра фразата „АМА ЧЕ ГАДОСТ“ – спомня си тя. В миговете на агония тя проклина вселената затова, че я е превърнала в писателка. В крайна сметка обаче успява да се измъкне от омагьосания кръг на негативната самооценка с помощта на една своя ценност, за която не е подозирала. „Осъзнах нещо много важно – не бях обещала на вселената да пиша блестящо; бях обещала единствено да пиша.“ Така че се взима в ръце и с много труд и пот на челото удържа на думата си. Като дефинира решението си да бъде творец посредством писането (и му остава вярна), което означава много за нея, тя завършва книгата си. Останалото, както добре знаем, е история.

Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да дефинираш ценностите си:

· Вглеждайки се дълбоко в себе си, кое е най-важното за мен?

· Какви отношения искам да изградя?

· В името на какво искам да живея?

· Как се чувствам през повечето време? Кои ситуации ме карат да се чувствам най-жив?

· Ако стане чудо и изведнъж всичките ми тревоги и напрежение изчезнат напълно, как ще изглежда животът ми тогава и какви ще са новите цели, които ще преследвам?

Отговорите на тези въпроси биха могли да ти помогнат да откриеш ръководните принципи в живота си, много от които са вътре в теб, дори да не ги осъзнаваш:

Има ли определени въпроси, във връзка с които хората търсят редовно твоя съвет или веща преценка?

Кой вид работа и кои дейности те зареждат с енергия?

Има ли моменти, в които се чувстваш най-близко до себе си?

Трябва да си зададеш въпроса не дали едно нещо е „правилно“ или „грешно“, а дали има място в живота, който искаш за себе си. Когато си наясно какво е най-важно за теб, можеш да се освободиш от маловажното. Така например, ако държиш да бъдеш добър родител, от първостепенно значение би било да осъзнаеш собственото си разбиране за това, вместо да се опитваш да отговориш на всеобщата представа за „добър родител“. По целия свят има толкова много различни родители и не съществува единединствен правилен начин да бъдеш такъв, нито в страната, нито в града или квартала, където живееш.

Ето някои въпроси, които можеш да си зададеш в тази връзка:

Какво искам да забележат хората, когато ме виждат с детето ми?

Какво ще забележа, ако се наблюдавам отстрани?

Има ли логична последователност в поведението ми в различни ситуации?

Отговаря ли то на дълбоките ми убеждения, свързани с образа на добрия родител, или просто преигравам?

Разбира се, темата за родителството не е единственият пример. Бихте могли да приложите същите въпроси към почти всяка сфера от ежедневието. Като начало всяка вечер преди лягане отговаряйте писмено на единединствен въпрос:

„Замисляйки се за изминалия ден, кои са нещата, които свърших и за които си струваше да отделя време?“

Не става дума кое ви е доставило или не ви е доставило удоволствие през деня, а кое е било ценно за вас. Ако след няколко седмици установите, че в отговор на този въпрос почти не е останало какво да напишете, опитайте да подходите към проблема от друг ъгъл, като всяка сутрин щом отворите очи, си задавате въпроса:

„Ако това беше последният ми ден на земята, какво щях да направя, за да го превърна в страхотен завършек на живота си?“

Например, ако цените отношенията с жена си, но вече не я посрещате сърдечно, щом се прибере у дома след работа, бихте могли да прекъснете заниманието си в момента, в който я видите на прага, и да я поздравите с топла прегръдка. След като опитате нещо ново, ще можете да прецените дали си е струвало усилието и неусетно ще натрупате цял списък с действия и преживявания, които хармонират с вашите ценности.

---

Източник: Из “Емоционална пластичност”, автор д-р Сюзън Дейвид