Много хора имат проблем със заявяването и с определянето на граници. Аз бях един от тях.
В желанието си да се докажа, да ме приемат хората, нямах ясно изградени граници. Не можех да казвам „не“ без чувство на вина, както и да изкажа и защитя своята позиция. Обикновено това ми пречеше да прогресирам в живота и особено в професията, която изпълнявах. Не можех да поискам увеличение на заплатата си, макар че работех много. Не можех да отказвам неща, които системно ме натоварваха и отнемаха възможността ми за почивка. Когато някой поиска нещо от мен, а аз не съм в състояние да му го дам, въпреки себе си – приемах. Трупах противоречието и все повече се чувствах недооценен и неудовлетворен.
Настъпи момент, в който съдбата ме изправи пред избор: или да се заявя и да гоня най-доброто за себе си с риск да се проваля, или да оставя нещата такива, каквито са – без промяна, развитие и удовлетворение. Това беше решението да работя за себе си или за работодателя си. Зададох си този въпрос и отговорът бе да рискувам. Рисковете не са ми присъщи и винаги съм залагал на сигурното. Този път имах вярата, че това решение ще ме отведе към желаната промяна, която не можех да получа на старото място.
Това промени живота ми!
След него нещата наистина потръгнаха и ми дадоха възможност за по-бърз прогрес.
Изключително важно е да се научим да отстояваме себе си и собствената си позиция пред другите. Да поставяме граници и изискваме от останалите, както те изискват от нас. Например семейните отношения са винаги сложни и много от нас страдат от тях. Когато родителите ви непрекъснато изискват нещо от вас и вие се чувствате длъжни да го направите, дори да ви коства цялото ви свободно време, то обикновено впоследствие не получавате благодарност, а само упреци и забележки.
Познато ли ви е това поведение?
Някои от нас цял живот не могат да угодят на родителите си и постоянно се ядосват на тях. Какво е нужно да промените в такъв случай? Първо, да се научите да изказвате и вие как се чувствате. Да речем, че майка ви ви се кара, но вие сте големи вече и имате собствен живот, а тя не го приема и вечно ви съди за нещо. По принцип, на подсъзнателно ниво, родителят иска вие да сте добре, но може да го изразява по начин, който не ви е приемлив. За да ви разбере, е нужно да назовавате как се чувствате, когато ви нагруби или каже нещо болезнено за вас. Да се заявите със своята истина. Тя пробива всякакви защити и връзката ви става по-близка. Също така, ако ви звънят по спешни въпроси, когато сте заети, и изискват от вас да сте насреща, е необходимо да отстоите възможността да не отговаряте веднага, или просто да им кажете, че ще им се обадите по-късно. Много хора се чувстват задължени да отговарят по всяко време, каквото и да им коства това. Така в един момент не се чувстват свободни да разполагат с времето си, и живеят в стрес. Този проблем може да е с приятели, роднини, колеги, шефове и родители.
Заявяването, поставянето на граници и създаването на собствени правила ще ви дадат повече свобода и спокойствие в живота.
Източник: “Физическа и Емоционална трансформация”, автор Коко Ковачев
