Вегетативната нервна система, наричана още автономна нервна система, съставлява по-голямата част от централната нервна система. Нейната задача е да поддържа оптимални вътрешни условия в организма. Тя регулира дейността на вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и т.н. Изградена е от вегетативни нервни ядра в централната нервна система (ЦНС), нервни възли и периферни нерви. Състои се от две части – симпатикова и парасимпатикова.
Симпатиковата и парасимпатиковата част на вегетативната нервна система имат противоположно действие. Симпатиковата ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухоносните пътища в белите дробове, разширява зениците.
Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система.
Парасимпатиковата част действа обратно на симпатиковата – забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т.е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейността на храносмилателната система, стеснява зениците. Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия.
Тези два отдела (симпатикус и парасимпатикус) контролират изпразването на пикочния мехур и правото черво, както и половата функция. Централната симпатикова и парасимпатикова част са под висшия контрол на подхълмието в междинния мозък.
По същия начин парасимпатикусът подпомага процесите на регенерация, репродуктивните органи и в широк смисъл – здравето на целия организъм.
Животът на съвременния човек и Симпатикуса
За нашето общо здравословно състояние най-благоприятно би било да пребиваваме в „спокойни“ условия на живот, да имаме предимно здравословни навици, да дишаме само чист въздух, да се храним с истинска храна, да живеем в спокойствие, хармония, любов, мир и разбирателство. За съжаление в днешно време това е трудно постижимо за много хора, дори за тези, които живеят в малки населени места или отдалечени от големите градове села, където има изобилие от чист въздух, умерена физическа активност и собствено отгледана храна. Какво можем да кажем за жителите на големите градове, които страдат от хроничен стрес, водят заседнал начин на живот и дишат замърсен въздух?
Техният симпатикус е в състояние на постоянна бойна готовност, пречейки на парасимпатикуса да премахне „цялата тази бъркотия“ и да възстанови баланса в организма им. Тялото толкова много свиква с преобладаването на симпатиковата реакция, че не може да се успокои дори в състояние на покой, когато няма видима заплаха. Парасимпатиковата система не успява да стимулира блуждаещия нерв, който е от съществено значение за много различни функции. Например за нормално психическо състояние, оптимално функциониране на сърдечно-съдовата система, предотвратяване развитието на много хронични процеси.
Съзнателно влияние върху Парасимпатиковата система
В условията на постоянен стрес е необходимо да се научим да стимулираме парасимпатиковата част на нервната система, за да си възвърнем способността да си почиваме пълноценно и да дадем възможност на тялото да възстанови баланса си.
За да направим това, можем да използваме всяко просто упражнение за усукване на врата.
Етап 1 – Извършвайте нормални обръщания на главата надясно и наляво, бавно и внимателно, до зоната на комфорт. Повторете 4-6 пъти.
Етап 2 – Затворете очи и правете същите движения, но 2 пъти по-бавно. Концентрирайте се върху усещанията си и движението на главата.
Етап 3 – Без да отваряте очи, забавете още повече. Можете да използвате броене, да започнете от 30 за всеки ход и да увеличите броя. Движението не трябва да бъде рязко, важно е да се поддържа плавно. Фокусирайте се изцяло върху тялото си и усещането за забавяне.
Ще имате различни мисли, усещания. Няма нужда да се фокусирате върху тях. Почувствайте се като външен наблюдател и ако се разсеете, след това отново се концентрирайте върху движенията на главата.
Опитайте се да правите тези упражнения всеки ден, поне за няколко минути. Това ще помогне, когато не можете да се успокоите или да се отпуснете след стресова ситуация. Можете да извършвате и други прости движения, които също можете постепенно и последователно да забавяте.
Статията е предназначена само за информационни и образователни цели и не заменя професионални медицински съвети, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с Вашия лекар за всякакви въпроси относно Вашето здравословно състояние.
Източник: www.econet.ru, www.bgwikipedia.org
1 Коментар
Н. Попова
19.09.2021Благодаря Ви от сърце за интересната лекция!