Колко са важни отношенията с родителите ни

С цялата си опитност до този момент, мога да кажа, че родителите играят съществена роля в нашия живот и прогрес. И за да съм по-точен – нашето отношение към тях.

Повечето от нас свързват проблемите и неуспехите в живота с родителите си. В много случаи единият от родителите е властен, изискващ и контролиращ, а другият е по-слаб и дори безличен. В доста семейства подобен дисбаланс води от проблеми с детето до такива и в бъдеще. В немалко случаи между родителите няма и любов. Има само уважение и съжителство заради детето или защото така е по-добре за обществото. В миналото, ако нямаш брак и дете, значи не се вписваш в обществените норми. Много хора създават семейство не с любов, а по задължение или принуда. От това, естествено, страдат децата. То и сега е така донякъде. Тук говорим обаче за вас. Вие как се чувствате и какво искате да промените в живота си, за да си сте по-добре? Това, от което е хубаво да започнете, е подобряване на отношението си с родителите. Няма да е лесно, но се надявам, че с книгата “Физическа и Емоционална трансформация”и програмата в нея ще ви помогнат.

„Защо трябва да го правя?“ – бихте ме попитали.

По този въпрос ще ми трябва да изпиша много, за да ви обясня. Ще се опитам обаче накратко да ви дам основни насоки.

Първо – нашите родители са ни създали и благодарение на тях сме тук, на този свят – неоспорим факт. Дори само заради това е важно да сме им благодарни.

Второ – от тях сме научили много за живота, което ползваме и до днес.

Трето – дали са ни най-доброто, на което са били способни във всеки един момент.

Четвърто – родителите ни обичат, дори да не ни го показват по начин, по който да го разберем.

Пето – ние сме част от родословното дърво на рода.

Това са някои от положителните неопровержими факти за нашите родители. За да ни върви в живота и да прогресираме, е необходимо да се научим да сме благодарни първо на своите създатели, без значение какви са. За да не градим енергийни блокажи помежду ни. Те пречат на енергията, която идва от рода ни и ни дава сила.

Нека си представим родословното дърво! Ние сме клоните, нашите деца са плодовете, стъблото са родителите ни, а корените са нашите баби, дядовци и прародственици. Ние сме свързани с рода си посредством своите родители и ако имаме проблемни отношения или не сме им благодарни, се образуват енергийни блокажи или възли, които намаляват или спират потока от енергия, идващ от рода. До какво ни довежда това? Оставаме сами, чувстваме се изолирани и в някоя сфера от живота няма да ни върви, каквото и да правим.

Четирите основни сфери в живота са: здраве, щастие, успех и дълъг живот.

Обикновено ние от малки само искаме от родителите си нещо и все сме недоволни от тяхното отношение. Такова поведение е оправдано за едно дете. Когато пораснем обаче, ако се държим по същия начин и сме недоволни и неразбиращи родителите си, ние реално се държим незряло, като непораснали деца.

Порастването ни се изразява в осъзнатост, разбиране и даване. Какво означава? Научаваме се да сме благодарни за това, което получаваме, и осъзнато приемаме другите такива, каквито са, без да искаме те да се променят, можем да прощаваме, както и да искаме прошка за своите грешки и постъпки. Това е поведение на възрастен, зрял човек, опознал себе си и приемащ околните такива, каквито са.

За съжаление, много от нас още не са пораснали и се държат като деца. Все искат нещо да им се даде или да стане, без да поемат отговорност за собствения си живот. Знам, че тези думи ще наранят някого от вас, но са истината. Когато се оплакваме, ние не търсим причината в себе си, а извън нас. Не предприемаме действия, а очакваме нещо да се промени именно отвън. Чакаме нашите родители да ни признаят, да ни дадат заслуженото, да ни разберат, да ни се извинят за страданията, които сме изживели заради тях, въобще – очакваме справедливост. Ако те са ни наранили по някакъв начин, искаме възмездие или да се променят, и само тогава може би ще им простим.

Да, ама вселената и животът си имат ясни правила, които важат, независимо дали ги знаем, или не. И затова много от нас смятат живота за несправедлив, тъй като не знаят как действат въпросните правила и закони.

Ще ви поясня какво съм научил и разбрал за отношенията ни с родителите.

Както много от вас, и аз съм критикувал своите родители и съм ги държал отговорни за своите неуспехи и страдания. Това обаче с нищо не ми е помогнало да живея по-щастливо или по-добре. Напротив, само е увеличавало блокажите, които съм слагал сам между нас, което неминуемо довежда до неудовлетворение в живота като цяло.

Нашите родители са дошли преди нас и са ни създали, така че ние би трябвало да сме им благодарни. Те са ни предали и положителни качества, и отрицателни черти и програми, които са имали. След като пораснем, ние можем да променим всяка една програма, която не ни харесва или не съответства на нашите цели, а за положителните програми можем само да благодарим. Много от нещата, които са направили за нас, ние приемаме за даденост и не благодарим. Това е признак на неуважение и незачитане на техните усилия като родители. Всеки от тях би желал децата му да са признателни. Те са ни дали каквото са могли. Така че, ако искаме да ни върви в живота, е необходимо да приемем родителите си такива, каквито са, и да им поискаме прошка за негативните си мисли и действия спрямо тях.

Тръгвайки срещу своите родители, ние сипваме отрова в корените си. Помислете върху това. Няма да е лесно, особено за хората, които са страдали много. Но ако желаете промяна в живота си, необходимо е да започнете оттук.

Източник: “Физическа и Емоционална трансформация”, автор Коко Ковачев